ВТОРИ СИМПОЗИУМ ПО БИОМАТЕРИАЛИ И ИМПЛАНТИ В ОБЛАСТТА НА ГЛАВАТА И ШИЯТА
ВТОРИ СИМПОЗИУМ ПО БИОМАТЕРИАЛИ И ИМПЛАНТИ В ОБЛАСТТА НА ГЛАВАТА И ШИЯТА
На 30-31 август в хотел „АЗАЛИЯ“, к.к. „Св. св. Константин и Елена“ се проведе научно-медицинско събитие „ПЕТИ АУДИОВЕСТИБУЛАРНИ И ОТОЛОГИЧНИ ДНИ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ“ и „ВТОРИ СИМПОЗИУМ ПО БИОМАТЕРИАЛИ И ИМПЛАНТИ В ОБЛАСТТА НА ГЛАВАТА И ШИЯТА“. Патрон на събитието беше проф. д-р Красимир Иванов, д.м.н., Ректор на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“-Варна.
Във форума участваха редица български специалисти в областта на оториноларингологията, а така също и гост-лектори от чужбина – Германия, Румъния, Сърбия, Италия, Канада, Египет, Турция..
СЕНТИЛИОН, като представител на най-технологичната компания за слухови имплантатни системи – MED-EL, беше поканен да участва в Осмата научна сесия „Кохлеарната имплантация – преспективи за бъдещето“, на която председател беше доц. Петър Руев от болница “Тракия”, Стара Загора. Презентациите на лекторите предизвикаха изключителен интерес не само с актуалността на темите, като представяне на критерии за кохлеарна имплантация при частична глухота с различни електроди, как кохлеарната имплантация променя неврологичното познание при стари болни, какви реални резултати и какви изводи могат да бъдат направени, базирани на реални многогодишни медицински изследвания върху пациенти с кохлеарна имплантация. Още по-интересна се получи дискусията между специалистите, в която се включиха и останалите гости, като проф. д-р Ст.Дацерт от Германия, проф. д-р Станкович от Сърбия и проф. д-р Е.Мостафа от Египет.
Всички се обединиха около няколко важни заключения.
При избора на имплантат за пациента е важно неговият електрод да бъде максимално мек и гъвкав, за да запази евентуално наличния остатъчен слух, както и нежните структури на вътрешното ухо в името на бъдещи технологични и медицински възможности, нови поколения имплантати, а защо не и регенерация на нервните тъкани.
Друго важно заключение беше това, че тъй като всеки човек има специфична кохлеа, е добре да се избере модел електрод, който най-точно отговаря на дължината, формата и нейната спецификата. Беше подчертано значението на пълното покритие на кохлеaта от началното до нейния връх (APEX), за да може пациентът да получава пълната гама звуци в целия честотен обхват. Проф. Дацерт сподели, че от няколко години използва специализиран софтуер „ОТОПЛАН“, посредством който може да се визуализира всяка форма на образна диагностика (напр. рентген или CT-скенер), вкл. в 3D-модел, така, че хирургът безпогрешно да може да измери и избере най-подходящата форма и дължина електрод. СЕНТИЛИОН разполага с „ОТОПЛАН“ и подпомага хирурзите в кохлеарните центрове, в техния избор.
“ОТОПЛАН” вече успешно се използва в болница “Тракия” от доц. Руев.
Нещо повече, единствено в болница “Тракия” се извършва рентгенова образна диагностика още в същия ден след хирургическата интервенция, с цел потвърждаване на правилното позициониране на електрода в кохлеата.
Бяха представени резултати, потвърждаващи, че кохлеарните имплантати подобряват състоянието на пациентите с тинитус – това нелечимо по друг начин и много дразнещо и влияещо на психиката на пациента заболяване.
Беше интересно представянето на медицинско изследване в Германия, което потвърждава връзката между глухотата и деменцията, едно нелечимо заболяване при хората от третата възраст. Ето защо, при възрастните пациенти, с цел предпазване или най-малкото отлагане на деменцията, от особено голяма важност е да се провежда ранна превенция и мерки за подобряване на слуха, в т.ч. и кохлеарна имплантация.
Ние, като фирма, въвела кохлеарната имплантация в България, представихме 20-годишното развитие в технологично и медицинско отношение. За изминалите 20 години, направихме така, че всяко ново поколение на кохлеарни имплантати или говорни процесори и съпътстващите ги аксесоари, да навлизат в България най-много година след тяхното обявяване на световния пазар. Днес вече има 4 центъра по кохлеарна имплантация, множество отлични професионалисти – хирурзи, аудиолози, рехабилитатори на слуха и говора, учители. Но, за съжаление трябваше да се спрем и на една тъжна статистика. Базирано на световната статистика, според която при 7.3 милиарда население има 465 милиона души със слухови увреждания, то за 7 милионна България този брой е 440 хиляди души. От тях най-малко 35 хиляди са с най-тежката форма на слухово увреждане, което е практически пълна глухота.
За 20 години са имплантирани малко повече от 700 души, предимно деца. Но, за съжаление това са едва 2% от всички нуждаещи се. Това е тежкият проблем. Всички специалисти се обединиха около позицията за необходимостта от интегриране на Програмата за неонатален скрининг, която се прилага частично в страната и Програмата за кохлеарна имплантация. Целта е децата, за които още в родилния дом е установена вероятност от слухови нарушения да се проследяват в първите 6-12 месеца, за да се извърши кохлеарната имплантация в най-оптималната възраст – 12-14 месеца, когато това е медицински показано в хода на проследяването.
Нашата тревога беше споделена от медицинските специалисти. От своя страна проф. Дацерт се опита да внесе оптимизъм, като каза, че всяка държава минава през трудни периоди и е необходимо време за утвърждаване на правилните решения и практики. Например, в Германия съвсем доскоро, допреди няколко години, се е водила дискусия за това дали пациентите трябва да се имплантират двустранно. А сега това е рутинна практика.
Бяха обсъдени и проблемите на семействата и хората с кохлеарни имплантати, които живеят отдалечено от четирите центъра по кохлеарна имплантация. За тях всеки контакт със специалист – за настройка на говорния процесор, за общо заболяване, засягащо слуховия орган или за рутинно аудиологично изследване, се изисква пътуване, откъсване от работа и от обичайния начин на живот, допълнителни разходи. Точно такъв е проблемът и на пациентите от Варна и региона.
