20 ГОДИНИ КОХЛЕАРНА ИМПЛАНТАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Официалният повод „20 години кохлеарна имплантация в България“ събра водещи медицински специалисти, пациенти и представители на Aсоциацията на родителите на деца с увреден слух, на пресконференция в столичния клуб „Перото“. Организаторите на събитието – компания „СЕНТИЛИОН“, иновативна фирма за производство на електронни модули, системи, комплектни продукти и услуги в областта на медицината и официален представител на MED-EL-Австрия за България на активни слухови имплантируеми системи, организираха дискусия с най-големите специалисти в областта на оториноларингологията, сред които професор Диана Попова, представител на МБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“, ръководител на катедрата по УНГ болести при МУ – София, професор Иван Ценев, първият хирург, извършил кохлеарна имплантация в България през 1999-а, доцент Соня Върбанова, професор Венцислав Цветков, ръководител УНГ клинита във ВМА и доцент Петър Руев, специалист УНГ, основал първия център за кохлеарна имплантация извън София – болница „Тракия“ – Стара Загора.

Домакините от компания „СЕНТИЛИОН“ представиха в началото интересна статистика, предоставена от световната здравна организация, според която :

В България

Хората със средна до пълна глухота са над 400 хиляди души, от тях 40 хиляди са деца.

От 1000 новородени на година, 1-3 деца се раждат с пълна глухота. Това са средно около 60-70 деца.

2-ма от 3-ма души на възраст нас 65 години имат тежки слухови проблеми.

До сега са направени над 700 кохлеарни имплантации. Издръжката на един пациент с кохлеарен имплантат е 75% от издръжката на пациент със слухова протеза.

Днес, кохлеарната имплантация в световен мащаб се смята за рутинна процедура. В по-голяма част от случаите се касае за минимално инвазивна практика, за да се имплантира кохлеарния имплантат. Благодарение на тази безболезнена процедура, пациентите се възстановяват бързо. Хирургическата намеса трае около три часа и по-голяма част от пациентите са в състояние да напуснат болницата още същия ден.

Специалистите акцентират на важността на последвалата рехабилитация, която е ключова за адаптирането и интегрирането на пациенти в социална среда.

Практическата  част е особено важна за децата. Те са изцяло зависими от помощта на родителите си във възстановителния процес. Важно е да им се обръща внимание с „улавянето“ и интерпретацията на някои основни шумове, да им се пее и известно време да живеят сред по-активна музикална среда.

Кампанията „20 години кохлеарна имплантация в България“ цели да популяризира информацията за слуховите имплантатни системи, резултатите, постиженията и успехите от 20-годишния труд на медицинските специалисти, рехабилитатори, клинични инженери, родители и пациенти сред широката публика – граждани, държавни институции и обществени организации, както и да привлече държавните институции за предприемане на адекватни действия на решаване на предизвикателствата в тази посока. Активната част на кампанията включва дискусионни събития в различни формати от началото на април до края на октомври. Пълната програма може да се намери в приложен файл.

„Нашата мисия и главна цел е да подпомогнем хората с най-тежка слухова загуба“, обяви госпожа Горанова. „Да превърнем надеждата в реалност“, е мотото на кампанията. Благодарение на всеобщите усилия и инициативност, днес в България има 4 центъра за кохлеарна имплантация, програма за неонатален скрининг, която се подкрепя от инициативата „Българската Коледа“, Център за ранна рехабилитация на деца с кабинети в големите градове, Средно специализирано училище с детска градина за деца с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“, Образователен център за деца и младежи с увреден слух „Яника“ и множество кабинети за рехабилитация и обучение на хора в увреден слух.

Професор Диана Попова, МБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“, ръководител на катедра по УНГ болести при МУ – София акцентира на изключителната важност от неонаталния скрининг. Тя изрази благодарността си към инициативата „Българската Коледа“, благодарение на която в някои от големите болници функционират успешно кабинети за неонатален скрининг, който позволява навременното регистриране на проблем със слуховия апарат при бебетата.

Пионерът в областта, професор Иван Ценев, първият хирург, извършил кохлеарна имплантация в България през 1999-а, си спомни за трудностите в пътя дотук. „Имаше сериозна съпротива от страна на Съюза на глухите в България, както и възражение от финансов характер, свързани със самата процедура. Провеждаха се и много разговори на тема – на каква възраст трябва да бъда пациента, когато се подлага на кохлеарна имплантация. 20 години по-късно мога да кажа, че България разполага с водещи специалисти и рехабилитационен апарат. Направи се много в тази посока и доказателство за успеха са многобройните пациенти, които в настоящия момент са интегрирани хора, които водят нормален начин на живот.“

Благодарностите си към професор Ценев и екипите, които упорито продължават мисията на пионерите в тази посока, изрази първият възрастен пациент на професор Ценев – актьорът Явор Милушев. „Този екип от специалисти е дал много на България – възможността децата да бъдат пълноценни граждани. Помня, че преди известно време случайна среща ме събра с жена, която работеше на касата в супермаркет. Тогава тя ми призна, че най-хубавото нещо, което й се е случило след кохлеарната имплантация е „чух, когато ми казват, че ме обичат!“

Професор Венцислав Цветков, ръководител УНГ клиника във ВМА, призова медиите да обърнат внимание и да информират обществеността, че кохлеарната имплантация е алтернатива за пациенти на всички възрасти. Колегата му от Стара Загора  – доктор Петър Руев, основал първия център за кохлеарна имплантация извън София, отдаде заслуженото на медицинските специалисти, които поставят началото на кохлеарната имплантация в България, и обобщи, че „стъпвайки на раменете на гиганти“ е успял да върне слуха на пациент с помощта на хибрид – комбинация между кохлеарен имплантат и електро-акустичен апарат, с което се запазва остатъчния сух на пациента и същевременно се подпомага електрически увредената зона.

Заключителните думи бяха на Нина Горанова от „СЕНТИЛИОН“, която обедини присъстващите около възможността да се говори за предизвикателства. „Пред нас стоят много предизвикателства, нека ги решим заедно!“